Регистрация

"Емоционалното изнудване"

   При емоционалното изнудване, детето демонстрира различни емоции, за които знае, че ще предизвикат емоционален дискомфорт у вас.

   То ви внушава, че вие сте отговорни за това, как се чувства, и че Само ако получи това, което иска, може да се почувства по-добре, а вие да „Изкупите” вината си спрямо него.

   „Ти си най-лошата майка на света!” – кой родител би понесъл Спокойно подобен упрек, без да се запита, дали това не е истина и дали не допуска Грешка в решението си?

    В стремежа си да бъдем Перфектни родители, много ни се иска да бъдем Добри с децата си и да ги караме да се чувстват Щастливи, и едновременно с това се чувстваме Виновни, когато трябва да откажем исканията им, ако смятаме че Не са за тяхно добро.

 Пример:

homework girl

  • Детето: Мога ли да изляза?
    Майката: Не, напиши си домашните.
  • Детето: Ама аз после ще ги напиша.
  • Майката: Само обещаваш, а после не го изпълняваш.
  • Детето: Никога не ми даваш да излизам Виж другите деца са вече навън, а аз трябва да стоя затворен и да пиша домашни.
  • Майката: Можеш да излезеш, но първо приключи с домашните.
  • Детето: На теб не ти пука за мен, нарочно го правиш, само домашните те интересуват...
  • Майката:Как може да говориш така?Аз съм ти майка, няма как да не ми пука за теб, но домашните също са важни...
  • Детето -  плаче и спира да й говори...
  • Mайката, вече чувствайки се виновна: Добре излез за малко, после ще ти помогна за домашните...
  •  И воала! Целта е постигната!

   Детето е разбрало, че майка му Не може да понесе да е тъжно и разстроено и Успешно използва този бутон за постигане на целите си. То знае, че ако й причини Достатъчен емоционален дискомфорт, тя ще отстъпи, за да Намали собствената си тревога.

   Ако детето усети, че не можете да понесете Вината за това, че се е почувствало Тъжно или Недоволно, то Умело ще използва тази ваша уязвимост в своя полза.

    За да можете да се справите с тази тактика, трябва да сте наясно, че вие Не сте отговорни за това, как То се чувства. Да се почувства разочаровано, тъжно или гневно е изборът, който То прави.

   Няма как вашето действие или думи Пряко и Еднозначно да предизвикват определена емоция. За едно дете :”Излез навън!” би било повод за безкрайна еуфория, ако то обича да играе навън с приятели, а за друго, същите тези думи биха означавали почти наказание, ако то е компютърен маниак, прекарващ всяка свободна минута пред компютъра.

   Думите сами по себе си са просто думи. Детето Избира каква ще бъде неговата Лична реакция на тях.

   Когато сте наясно с това, че Не вие носите отговорността за това, как то се чувства, ще можете много по-успешно да се противопоставите на емоционалното изнудване от негова страна.

   Освен това детето ви Има право да изпитва гняв или тъга. В живота не всичките му желания и потребности ще бъдат удовлетворявани и то трябва да свикне да се справя с тези чувства.

 КАК ДА ПОСТЪПИМ?

  Помнете, че Не е ваша отговорността за това , как то се чувства.

Не се опитвайте да промените чувствата на гняв или тъга, това Не е по силите ви. Това само ще влоши нещата.

 Диалогът би могъл да се развие по следния начин:

   - Съжалявам, че си разстроен...

(Показваме съпричастие и разбиране към нуждите му.)

    - Виждам, че имаш нужда да поиграеш и това е много важна за теб...

     - Бих искала да се чувстваш добре, защото ме е грижа за теб.

 (Целта ни не е да го разстроим, показваме че в основата на всичко е нашата Любов към него.)

   - Твоето бъдеще ме интересува и знам, че училището и образованието са Важни, за да бъдеш Успешен в живота.  Това няма как да се получи, ако не си пишеш домашните.

    - Съжалявам, че трябва да отложиш излизането си навън! ...Обичам те и знам, че е по силите ти да отложиш за малко нуждата си да поиграеш!

(Демонстрираме доверие и вяра във възможностите му. Това би го накарало да се държи така, че да покаже че е достойно за нашето доверие).

  - Сигурна съм, че ако се концентрираш, ще свършиш достатъчно бързо, за да ти остане време и за игра. 

  Разбира се, в отговор може да получите едно „Мразя те!”, което ви наранява дълбоко, но Не трябва да позволявате това да разколебае вашето решение. В момент на гняв детето ви Не съзнава колко много ви наранява. То използва думите, защото от опит знае, че това понякога Върши работа и му съдейства да постигне целите си. От Вас зависи да реагирате по Неочакван за него начин и да осуетите манипулацията.

  „Ти си най-ценното за мен! Аз те Обичам и Държа на теб и твоето бъдеще! Хайде да напишеш домашните и да тичаш навън!”

 (Има  една друга техника, която, ако ви допада повече, бихте могли да изпробвате. Идеята е да се съгласявате с всичките му нападки и обиди като ги преувеличавате значително:

Детето: Ти си ужасна майка!

Майката: Много си прав! Аз съм ужасна майка, даже най-ужасната на света! Откъде ли ти се паднах точно аз на теб?... Другите деца са случили на такива добри родители, оставят ги да си правят каквото си поискат, а ти... какъв лош късмет... Направо си за оплакване... Никакъв интерес към теб и Никаква загриженост за бъдещето ти... Ама върви им на другите, а на теб... да те карат да пишеш домашни... каква несправедливост...

    Детето очаква да спорите с него и да защитавате Вашите позиции. Гневът и недоволството са активирали Достатъчно енергия у него , за да Напада и да Воюва за своето. Ако се съгласите с думите му обаче, тази неочаквана реакция отнема възможността му да спори с Вас и да Ви доказва колко Не сте прави. Енергията на гнева постепенно затихва и разговорът може да продължи Спокойно, без емоционални изблици и да се постигне разумно договаряне).

    Ако покажете че Не се засягате от забележките му, вие го Лишавате от оръжието му за емоционалното изнудване:

   „Ок, Разбирам че ти е неприятно, но, въпреки всичко, трябва да си напишеш домашните преди да излезеш!”

  Липсата на реакция от ваша страна ще го накара да се откаже от този начин на манипулация и да потърси други начини за постигане на целите си.

Светлана Пехливанова

0895 899 808

 

 

Сподели в социалните мрежи